Календар
<<08 / 2014>>
НПнВтСрЧвПтС
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
 Женска полова система

Женските полови органи се делят на три части в зависимост от биологичното им предназначение:

- възпроизвеждаща част (женски полови жлези);

- част за оплождане на яйцеклетката и износване на плода (маточни тръби и матка);

- част, която осигурява осъществяването на половото сношение и раждането (влагалище и външни полови органи).

Според разположението си половите органи са вътрешни и външни. Външните генитални органи са: венерин хълм, големи и малки срамни устни, клитора, уретрата, хименът, а също и Бартолиновите жлези. Вътрешни генитални органи са всички, които не се виждат отвън: влагалище, матка, маточни тръби и яйчници.

Функциите на женските полови органи са: образуване на полови клетки и придвижването им, образуване на полови хормони, осъществяване на полов контакт и износване на плода.

Венерин хълм (от Венера – римската богиня на любовта). Представлява закръглено изпъкване, образувано от натрупването на мастна тъкан. След пубертета кожата над хълма се окосмява характерно за женския пол – във форма на триъгълник. Значителна част от нормалните жени (около 25%) имат мъжки тип окосмяване – в посока на пъпа, както и встрани към бедрата (има форма на ромб), което не е болестно състояние, а се дължи на фамилна особеност.

Големите срамни устни са познати още като големи лабии и представляват две кожни гънки. Отстрани те се ограничават от бедрото. Кожата на външната им повърхност е по-груба и окосмена, а на вътрешната е нежна, гладка и леко гланцирана. Те съдържат различно количество подкожна мастна тъкан. Кожата на големите лабии притежава мастни и потни жлези. Вътрешната повърхност на лабиите няма потни жлези, но е богата на мастни такива. Между лабиите лежи бразда - срамна бразда. При някои жени големите срамни устни се допират една до друга, а при други те са раздалечени.

Малките срамни устни, познати още и като малки лабии, представляват еластични кожни гънки с розов цвят, намиращи се между големите срамни устни. Напред всяка лабия се разделя на две, като предните листове от двете страни се съединяват над главичката на клитора. Назад малките лабии преминават обикновено в големи или се съединяват със сърповидна връзка, която се къса при първото раждане. Те са извънредно чувствителни и са снабдени с различни нервни окончания. Функцията на малките лабии е да увеличи дълбочината на влагалището по време на полов акт и след него вероятно да спомогне за задържане на спермата във влагалището.

Клиторът (от гръцката дума κλειτορις - малък хълм) е еректиращ се орган, състоящ се от две крачета и тяло. По време на полов акт той увеличава големината си и играе съществена роля в достигането на максимална сексуална възбуда при жената - т.нар. клиторен оргазъм. Разкъсването на клитора през време на раждането предизвиква силно кръвотечение

Уретрата (пикочният канал) на жената е дълга 3,5 – 5 см и изпълнява функцията да извежда урината от пикочния мехур. Нейният външен отвор се намира на около 1,5 см под клитора.

Хименът (идва от името на гръцкия бог на брака Хименей) е тънка ципа, стесняваща входа на влагалището при девствени момичета и жени. Той е гънка на влагалищната, която при девствени жени частично закрива отворът на влагалището. Формата на отвора на химена е различна - обикновено полулунна, с различни варианти (пръстеновидна, решетъчна и др.). В редки случай девствената ципа може напълно да затваря влагалищния вход и при появата на първата менструация да се наложи оперативното му отваряне. След първото раждане хименът се разкъсва окончателно.

Влагалището (вагина) свързва матката с външните полови органи на жената. То осигурява отделянето на менструалното течение, както и изхвърлянето на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие. У полово зрялата жена дължината на влагалището е средно около 8 - 10 см., обаче стените му са доста разтегливи както на дължина, така и на ширина. Влагалището има предна и задна стена, които (при покой) се допират една до друга, като встрани се образуват по два улея. Горната част на влагалището обхваща частично маточната шийка. Семенната течност на мъжа се изхвърля в задната част на влагалищния свод. Тъй като външния отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, той се потапя в семенната течност и се създават благоприятни условия за проникването на сперматозоидите в маточната кухина. Физиологичните функции на влагалището са да пропуска ненужната маточна лигавица по време на менструация, да приема мъжкия полов член при сношение и да изтласква плода навън при раждане.

Матката (на латински: uterus, утерус) е кух мускулен орган. У нераждали жени формата на матката наподобява пясъчен часовник, а у раждали – круша. Различава се тяло на матката, стеснение и шийка. Дълбочината на маточната кухина от външния отвор на цервикалния канал до дъното на матката е около 7 см у нерждали жени и 8 см у раждали. Матката лежи приблизително в средата на малкия таз между пикочния мехур и правото черво. Когато мехурът и ректумът са празни, оста на тялото ѝ при правостоящи жени има почти хоризонтална посока и сключва с оста на шийката отворен напред ъгъл, не по-малък от 90 градуса. С предната си повърхност матката лежи върху пикочния мехур, а със задната се допира до правото черво и тънките черва. Шийката лежи перпендикулярно на задната влагалищна стена.

Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат. Тялото на матката представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката. Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв и на матончо-яйчниковата връв, се нарича рог на матката.

Маточните тръби са две и започват от маточните рогове, като се насочват настрани. Те осъществяват канална връзка между маточната кухина и яйчниците. Така реализират главната си функция да пренасят сперматозоидите до яйцеклетките. В тях се осъществява и оплождането, след което през тях оплодената яйцеклетка се пренася до матката, което дава и другото им наименование – яйцепроводи. Дължината им е 8 – 14 см. Тръбите имат голяма подвижност в зоната на яйчниците и така се улеснява захващането на отделената от яйчника зряла яйцеклетка.

За разлика от мъжете, при жените маточните тръби осъществяват директна, отворена връзка между коремната кухина, матката и влагалището, съответно външната среда. Това позволява, при неспазване на основни правила за лична интимна хигиена, или при някои инфекции, микроорганизми и гной сравнително лесно да достигнат маточните тръби и коремната кухина. Това може да е причина за сериозни заболявания – възпаление на тръбите (аднексит) или дори възпаление на коремните органи (перитонит). В един по-късен етап това води до запушване на тръбите и настъпва безплодие. Дясната маточна тръба и апендиксът често се намират в близко съседство, което затруднява диагнозата между остър апендицит и остро възпаление на маточната тръба. Трябва винаги да се мисли и за двете заболявания при болки ниско в дясно.

Яйчниците са две симетрично разположени тела с яйцевидна форма. Те са изградени от две зони: корова (периферна) и централна. В коровата зона се разполагат специфични образувания, наречени яйчникови фоликули. Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето двата яйчника нормално съдържат общо около 400 000 първични фоликула. Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, яйцеклетката е заобиколена от дебела мембрана. Яйцеклетката и фоликулната течност достигат до маточната тръба, където или бива оплодена от сперматозоида, или загива.

Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка е не повече от 24 часа. Фоликулите достигат пълно развитие през периода на половото съзряване (пубертет), който е индивидуален и продължава от 12 до 17-годишна възраст.

Менструацията е външна проява на отпадащата лигавица на матката при неосъществена бременност.

Съвременната жена менструира около 300 пъти в живота си. Ежемесечните кръвотечения са в определена циклична последователност и характеризират менструалният цикъл. За нормална менструална дейност се считат ежемесечни кръвотечения в интервал между 21 и 35 дни (средно 28 дни) и продължителност на кръвотечението от три до седем дни (средно пет дни).

Първата менструация на българското момиче се явява на възраст 12 години и шест месеца. Първите менструални цикли са най-често без овулация. Нивата на контрол и реализация на менструацията се осъществяват от сложен нервно-хормонален контрол от хипоталамуса, хипофизата и яйчниците.

В края на пубертета (около 18 годишна възраст) 80% от менструалните цикли са пълноценни с овулация. Зрялата репродуктивна възраст при съвременната жена обхваща периода 18 - 20 до 38 - 40 годишна възраст.


нагоре